В пернишка област се намират някои от най-популярните и в страната села, като едно от тях е Драгичево. През него минава и влакова композиция, а самото населено място се разполага в югозападните склонове на планината Люлин. На височина от 740 метра, там се намира и Владайската седловина. По-правилно е да се каже всъщност, че селото влиза и в нейните предели. Една от селските махали в лицето на Старо село е изместена в района на гарата, но не поради архитектурно или строително хрумване. Това се налага заради няколкото на брой свлачища в района. Ерозираните канелени почви са сред най-често виреещите в селото, чието население през годините постоянно търпи увеличение. Това има пряка връзка с близостта на мястото както със София, така и с Перник. Гъсти гори от дъб и бук покриват района на селото в годините преди освобождението ни от турско робство. Общо четири махали има в селото, а преминаващата жп линия е естествено от пътя София – Перник.
Агрианите е едно от първите тракийски племена, обитаващо района на древно Драгичево. Траките се заселили непосредствено по горното течение на река Струма и имат отношение и към етимологичния произход на името Граово. Счита се, че то произлиза именно от въпросното племе и се превежда като „полски хора” или „хора на полето”. От Витоша и Голо бърдо се спускали немалко на брой езера и други водни басейни с по-малки размери и точно покрай тях траките обичат да разполагат селищата си. Всъщност това са по-скоро жилищни формирования, които се гушат в естествено защитените гористи склонове. За прехрана племето развива предимно земеделие и скотовъдство, като тези два занаята и в наши дни са застъпени в голяма част от родната провинция. Полумитичният певец от района на Родопите Орфей е бил на почит сред племето, на което музиката и изкуството не били съвсем безразлични. Иначе разположеното в Люлин планина село идва на бял свят някъде през годините на 17-ти век. През 1683-та или 84-та за пръв път се споменава и за съществуването на подобно място. Сердика и Пауталия пък още в древността се явяват два основни пътя, които свързват населението с околните градове.
Има посветен на Персефона стих, открит през 1949-та година във варовиковата база в близост до Драгичево. Седми век бележи идването и на славянските племена, които неизбежно се смесват със своите колеги от тракийски произход. Траките последователно попадат под македонска и византийска власт и от тази гледна точка споделят съдбата и на българите в по-късен етап. Голобрежка и днес е реката, чиито води текат през селото, а се счита, че Ибрахим бей се разпорежда с владенията в това населено място по време на османската империя. Драгишчува и Драгижува са само две от сходните имена на мястото, които многократно се сменят през годините. Но това означава само едно – че се затвърждава репутацията мястото да бъде наричано селото на драговичите. На склона на махала Калиница се разполагат и първите къщи, които са общо 20 на брой. Старата черква с камбанарията и прагът на училището пък са някои от и до днес запазените останки от онова време.
